Къде се намира въображаемата Щи-столица? Конструиране на регионална идентичност
français
Във въображаемото на съвременниците се преплитат взаимоотношенията между индивидуалните и колективни спомени за миналото, възприемането на настоящето и визията за бъдещето. В тези спомени се разбъркват образът, митът, или по-добре „легендарното" със своите позитивни или негативни стереотипи; легендарното, постепенно структурирано от медиите и устната традиция.
„L'échаppée belle" (Boussemart, 1986:16)
Изследването на идентичността е като преследване на призраци. Научното изследване се затруднява в опита за описание на основните черти на този феномен. Още щом се опита да формулира устойчиви критерии, с които би могло да маркира границите на идентичността, то се оказва пред едно вече трансформирано явление. Стабилни социални факти не съществуват. Константите са средства на математиката. Трябва да се признае, че социалните феномени имат променлива природа. Това в крайна сметка не е прекалено отчайващо. Изоставяйки гонитбата на призраци, можем все пак да продължим с търсенето на репрезентации: образи, писмени следи, разкази. С тяхна помощ бихме могли ако не да нарисуваме картината, то поне да скицираме образа на избрания от нас феномен.
(Пре)създаване на градското въображаемо на един постиндустриален град от творците-обитатели
Случаят на Сент Етиен (Франция)
Хуманитарните и социални науки често се занимават с въпроса за образа на градовете през изучаването на информационните стратегии на кметствата, наричани „марков образ", „промоция на града" или „градски маркетинг" . Изследват се стратегиите на местните политически актьори, подпомагани от специалисти по реклама, урбанизъм, дизайн и т.н., които целят да създадат позитивен и атрактивен образ на градовете1 . Това измерение е придобило централна роля в логиките на преобразуване на градовете, претърпели някакъв вид сериозни промени (деиндустриализация, краят на комунизма и т.н.). Във Франция случаят с постиндустриалните градове е в центъра на множество разсъждения. Градовете имат негативен и не особено привлекателен образ наследство от предишни епохи, които са оформили пейзажа и архитектурата им. В сърцето на тези в повечето случаи „свиващи" се градове са поставени икономически и демографски залози. Създаването на атрактивен образ цели да привлече предприемачи и нови жители (които за предпочитане принадлежат към средната или висшата класи).
Трявна - възрожденски, промишлен, пенсионерски град?
Разкази от малкия град: за „черните муцуни“, туризма, пенсионерите и контракултурата
Sometimes I feel like I don't have a partner
Sometimes I feel like my only friend
Is the city I live in, the city of angels
Lonely as I am, together we cry
(Red Hot Chilly Peppers, "Under the Bridge")
Пътуваме обратно към София от последния ни терен в Сандански. Изключвам музиката в колата - спътниците ми са одремали след шест дни включени наблюдения до среднощ и безразборно интервюиране на младежи в малкия град. Мисля си за това, че не мога да затворя страницата. Не мога просто да изключа диктофона, да изпразня съзнанието си и да продължа нататък. В главата ми още е гласът на респондента, когото сънувам в нощта след интервюто, репликата „нали ще ми станеш приятелка във Фейсбук", бученето в ушите след репетицията на метaл бандата и всеобщата носталгия по "едно време". Карам към София и не мога да се отърва от усещането, че тези младежи са щастливи там. Противно на оплакванията, че малките градове западат, че няма работа, че всички заминават за Испания, че младите нямат перспектива, а гръцките туристи, носещи икономическо оживление на града, са арогантни и бедни - противно на всичко това тези младежи се чувстват щастливи в малкия град.
