Пейзажът

Чакам респондентите си в парка върху олющена пейка пред незнаен паметник, довлечен преди време от самото сърце на Сандански и побит по средата на някаква градинка. Паметникът знае много, разказва поучителнo за ‘едно време', за славни борби за свобода, подвизи и мъжественост. Всъщност, честно казано, никой не знае каква точно е ролята и историята му, а и той не заявява каквито и да е било претенции, че иска такъв анализ и внимание. Приел е избраната от съвета на Сандански роля да стърчи и да е интровертен. Същият този паметник преди години доблестно е отстоявал правото си на съществуване в самото сърце на Сандански, свидетелство, може би, за уважението на местните.

 Ил.1. Паметникът през деня и вечерта (Сн. Г.Райжекова)

Сега историята е различна.

„L'échаppée belle" (Boussemart, 1986:16)

  Изследването на идентичността е като преследване на призраци. Научното изследване се затруднява в опита за описание на основните черти на този феномен. Още щом се опита да формулира устойчиви критерии, с които би могло да маркира границите на идентичността, то се оказва пред едно вече трансформирано явление. Стабилни социални факти не съществуват. Константите са средства на математиката. Трябва да се признае, че социалните феномени имат променлива природа. Това в крайна сметка не е прекалено отчайващо. Изоставяйки гонитбата на призраци, можем все пак да продължим с търсенето на репрезентации: образи, писмени следи, разкази. С тяхна помощ бихме могли ако не да нарисуваме картината, то поне да скицираме образа на избрания от нас феномен. 

Случаят на Сент Етиен (Франция)

français    

Хуманитарните и социални науки често се занимават с въпроса за образа на градовете през изучаването на информационните стратегии на кметствата, наричани „марков образ", „промоция на града" или „градски маркетинг" . Изследват се стратегиите на местните политически актьори, подпомагани от специалисти по реклама, урбанизъм, дизайн и т.н., които целят да създадат позитивен и атрактивен образ на градовете¹ . Това измерение е придобило централна роля в логиките на преобразуване на градовете, претърпели някакъв вид сериозни промени (деиндустриализация, краят на комунизма и т.н.). Във Франция случаят с постиндустриалните градове е в центъра на множество разсъждения. Градовете имат негативен и не особено привлекателен образ наследство от предишни епохи, които са оформили пейзажа и архитектурата им. В сърцето на тези в повечето случаи „свиващи" се градове са поставени икономически и демографски залози. Създаването на атрактивен образ цели да привлече предприемачи и нови жители (които за предпочитане принадлежат към средната или висшата класи).

В свят, в който хора, продукти, образи, техника, капитали и идеи се движат все по-интензивно в рамките на рушащи политическите граници културни потоци, медицината доскоро беше мислена като един от последните стожери на локалността, териториализацията и неподвижността¹ . Представата, че лекарят винаги може да помогне, защото е близо до нас и е на разположение денонощно, и до днес представлява важна съставна част от идеята както за добра лекарска практика, така и за ефективност и ефикасност на медицинските услуги. Емблематична в това отношение е фигурата на личния лекар, който познава болния, историята на заболяванията му и дори семейната му обремененост. Убеждението, че лекарят трябва да види, чуе, преслуша, сетивно да усети тялото на болния, т.е. да бъде в непосредствен физически контакт с него, е залегнало дълбоко в основата на представите ни за качествено - и дори единствено възможно - лечение. Въпреки това, през последните едно-две десетилетия набират скорост различни практики на медицински туризъм, които все повече поставят под съмнение статута на медицината като локална институция. Тези практики включват медицината в процеси на движение, преместване и пътуване - често на големи дистанции, превръщайки я по такъв начин в едно от измеренията на глобалната мобилност.

  Ил.1. Евроруини. Сн.Н.Германова

Историята на града започва неизменно с древността, макар да не е останало безспорно име оттогава. Впрочем селището става град през 1929, постепенно измествайки много по-значимия в османско време Мелник ¹. Както навсякъде из България римското и тракийското начало помагат да се отбегне темата древна Елада и Византия, чиито наследници днес, гърците, са ни люти съперници от времето на Паисий.

Sometimes I feel like I don't have a partner
Sometimes I feel like my only friend
Is the city I live in, the city of angels
Lonely as I am, together we cry

(Red Hot Chilly Peppers, "Under the Bridge")

Пътуваме обратно към София от последния ни терен в Сандански. Изключвам музиката в колата - спътниците ми са одремали след шест дни включени наблюдения до среднощ и безразборно интервюиране на младежи в малкия град. Мисля си за това, че не мога да затворя страницата. Не мога просто да изключа диктофона, да изпразня съзнанието си и да продължа нататък. В главата ми още е гласът на респондента, когото сънувам в нощта след интервюто, репликата „нали ще ми станеш приятелка във Фейсбук", бученето в ушите след репетицията на метaл бандата и всеобщата носталгия по "едно време". Карам към София и не мога да се отърва от усещането, че тези младежи са щастливи там. Противно на оплакванията, че малките градове западат, че няма работа, че всички заминават за Испания, че младите нямат перспектива, а гръцките туристи, носещи икономическо оживление на града, са арогантни и бедни - противно на всичко това тези младежи се чувстват щастливи в малкия град.