Окабеляване + дерегулация = пост.соц. град
Градът си спомня отгоре, градът забравя отдолу
Случаят на Братската могила в Пловдив
Градът е наследяем и наследяван, градовете на различните общества отразяват визията на тези общества за самите себе си и проектират тази визия в бъдещето. Градовете помнят и забравят, спомнят си и изличават различните визии, в постоянно търсене на актуалната идентичност на настоящите си обитатели. Непрекъснатото взаимодействие между градските жители и градските места на паметта е фиксирано във физически артефакти, каквито са паметниците. Паметниците, от една страна, увековечават спомена, създават пространствен наратив и насищат града със спомени, но, от друга, са най-лесният механизъм на забравата, защото могат да бъдат разрушени или просто да останат незабележими при културни и социални промени.
Случвания на града отдолу
Битката за града има поне три фронта. От една страна, е подкрепената с воля власт на градостроителите, които налагат нормите. За тях знаем най-много - като се започне от Хиподам, преустроил Милет или Октавиан Август, дал блясъка на Рим, мине се през картезианско рационализиране на Манхатън с проекта от 1811 и грандиозния Париж на барон Осман и се стигне до сталинския нов град Магнитогорск или неолибералния Шанхай.
