Какво се случва с традиционните субкултури, когато се влеят във виртуалното пространство? И как комуникацията през Интернет променя формите на свързване и идентификация с групата? С този текст ще се опитам да допълня разсъжденията около формирането на нови общности и форми на младежките култури в пост-субкултурната им фаза, като продължа прегледа на субкултурната теория с преглед на съществуващите изследвания върху виртуалните общности, а във втората част премина към описание на резултатите от проведено изследване върху виртуалното съществуване на субкултурните общности в българското уеб-пространство1.
публикувано в III
I feel stupid and contagious,
Here we are now: entertain us

Брикольорите


    Във Vbox7, YouTube, Facebook и дори в блоговете рядко се създават новини. Както Гиърт Ловинк отбелязва (Lovink, G. 2007), шансът да намерим блогъри, отдадени на независими журналистически изследвания, е малък. Всичко, което онлайн платформите правят, е да създадат гъст облак от впечатления около определена новина, да дадат воля на общественото мнение. От затворения кръг на традиционните медии се извличат новини, които се пускат в отвореното интернет пространство. Там те обрастват с мнения, коментари, тълкувания. Показателно е и това кои новини ще събудят интереса на интеренет потребителите. За тях каузата „Мис България 2009 е крокодил ” може да се окаже много по-вълнуваща от икономическата криза. Новите медии са медии с часовников механизъм. Никога не е сигурно коя новина ще взриви общественото внимание.

    Отношението традиционни – нови медии може да се разгледа през призмата на предложената от Мишел дьо Серто дихотомия стратегии –тактики (Серто, М. 2002). Вестниците и телевизията дават официалния дискурс, неутралната гледна точка. Интернет потребителите креативно консумират, потребяват официалните послания. В случая не става дума задължително за технологии на съпротивата. Видео сайтовете са идеален пример в това отношение. Там виждаме политическото,  вкарано в полето на всекидневното, на забавното и личния прочит. Иначе казано, новите медии ни позволяват да извадим познатите лица от институционалния им контекст и да ги вкараме в сюжети и конфигурации, измислени от нас. Да „брикольорстваме” за тяхна сметка, да подходим неочаквано към наличните продукти. 

публикувано в Съдържание на броя

 maket.jpg

Антропометричният манекен Иван Иванович, летял с руските летателни апарати Корабль Спутник 4 и 5 (1961), след приземяването му обратно на земята. Снимката е публикувана от интернет страницата на Пол Малей с неговото разрешение.

Новите комуникационни модели

    След 2000-та година eволюцията на моделите на комуникация в глобален мащаб е белязана от възхода на Мрежата като медия за публикуване и социален обмен. Повратната точка е преминаването й в една нова фаза, наречена Уеб 2.0.

    Уеб 2.0 е термин, социализиран от Тим О'Райли, дефиниращ едно ново развитие в Мрежата, известно още като социални мрежи, социални медии, съдържание, генерирано от потребителите, дълга опашка, Мрежата като платформа и т.н. (виж текста на Орлин Спасов в същия брой). За какво става дума? Накратко това е поврат в развитието на Интернет, а и на цялата екология от нови медии и комуникации, дължащ се на преломен момент в  еволюцията на софтуера за мрежови приложения, позволяващ отделянето на съдържанието от кода/форматирането.

публикувано в Съдържание на броя
Creatice Commons 3.0 BG
CC 2009 - 2012. Seminar_BG. Online Platform for Cultural Studies.
Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма Идеи на Министерство на Образованието и Науката на Република България.
Дизайн и развитие iSpace.Media. Сайт, базиран на Джумла!. Джумла! е свободен CMS софтуер, лицензиран при условията на GNU/GPL. Български превод: 2009 BULTRANS. Модифициран темплейт "Afterburner" от Rockettheme. Валиден XHTML и CSS.