Пейзажът

Чакам респондентите си в парка върху олющена пейка пред незнаен паметник, довлечен преди време от самото сърце на Сандански и побит по средата на някаква градинка. Паметникът знае много, разказва поучителнo за ‘едно време', за славни борби за свобода, подвизи и мъжественост. Всъщност, честно казано, никой не знае каква точно е ролята и историята му, а и той не заявява каквито и да е било претенции, че иска такъв анализ и внимание. Приел е избраната от съвета на Сандански роля да стърчи и да е интровертен. Същият този паметник преди години доблестно е отстоявал правото си на съществуване в самото сърце на Сандански, свидетелство, може би, за уважението на местните.

 Ил.1. Паметникът през деня и вечерта (Сн. Г.Райжекова)

Сега историята е различна.

Биографичният разказ на един разградски актьор

Локални субкултури: младежката трупа на разградския театър

"Така ли ще изтекат нощите покрай нас? Така ли ще бъдат изтрити под нозете на вечността... Така ли ще ни заобикалят поколенията, запомнили от нас само едно име, което ще изписват с вода вместо мастило. Това ли е животът? Нима той е минало, което е изтекло и следите му са изчезнали; настояще, което тича след миналото, бъдеще, чийто единствен смисъл е да отмине и да се превърне в настояще или минало?"

Субкултури, идентичност и практики на себе си

    Целта на тази статия е да покаже, че много от съвременните субкултури трудно могат да бъдат описани като форми на идентичност или съпротива, както често правят изследователите им от последните няколко десетилетия. Ще опитам да покажа, че вместо това те могат да бъдат мислени като специфични форми на грижа за себе си. С тази цел ще анализирам практиките, представени в няколко клипа по повод на разрушаването на чешмата в с. Трънак.