В този текст разглеждам конструирането на детската стая в българския социалистически дом през разказите на респонденти. В периода януари - май, 2010 г., в град София, от мен бяха проведени двадесет антропологични (дълбочинни интервюта) с респонденти, родени между 1950 и 1975 година. За анализа условно са откроени две поколения респонденти - първото - на тези родени от 1950г. до към средата на 60-те и второто - на родените между 1965 и 1975г.

Целта на изследването бе спомените за детството да бъдат разгледани в контекста на собствената стая, в частното домашно пространство. Именно по този начин се открояват онези скрити практики, свързани с личното потребление, личните хобита и интереси, които позволяват детството да бъде разказано отвъд понятието „социалистическо".

Sometimes I feel like I don't have a partner
Sometimes I feel like my only friend
Is the city I live in, the city of angels
Lonely as I am, together we cry

(Red Hot Chilly Peppers, "Under the Bridge")

Пътуваме обратно към София от последния ни терен в Сандански. Изключвам музиката в колата - спътниците ми са одремали след шест дни включени наблюдения до среднощ и безразборно интервюиране на младежи в малкия град. Мисля си за това, че не мога да затворя страницата. Не мога просто да изключа диктофона, да изпразня съзнанието си и да продължа нататък. В главата ми още е гласът на респондента, когото сънувам в нощта след интервюто, репликата „нали ще ми станеш приятелка във Фейсбук", бученето в ушите след репетицията на метaл бандата и всеобщата носталгия по "едно време". Карам към София и не мога да се отърва от усещането, че тези младежи са щастливи там. Противно на оплакванията, че малките градове западат, че няма работа, че всички заминават за Испания, че младите нямат перспектива, а гръцките туристи, носещи икономическо оживление на града, са арогантни и бедни - противно на всичко това тези младежи се чувстват щастливи в малкия град.

В България има над половин милион панелни и стоманобетонни жилища, чието външно обновяване (по-известно като „саниране") е обект на държавна политика отгоре и на частна и бизнес инициатива отдолу. В тази взаимосвързаност може да се съзре или конфликт, или съучастие. Конфликтът е по-дълбок, отколкото изглежда, защото държавата предвижда най-вече нормативно регулиране на процеса, а финансовата тежест се поема от собствениците, обединени от етажната собственост. Всичко това е вписано едновременно в рамките на европейското и на националното законодателство и в бъдеще време се основава на цял комплекс от законови и подзаконови актове. Липсата на съучастие има своите визуални резултати в градското пространство - особено в неговата периферия. Настоящият текст е посветен именно на тази липса и нейните белези, опитвайки се да представи социалните и естетически ефекти от „санирането", характерни за постсоциалистическото индивидуално постигане на по-добро жилищно състояние, увеличаващо интензитета си през последното десетилетие.