...или онлайн метаморфозата на младежката субкултура в блог комуникацията

    Едва ли има човек, който да не е забелязвал представител на младежка субкултура, вървейки си по улиците. Готици, емота, скинари, пънкари, скейтъри, метъли, рапъри - всички те привличат погледа със своята разноликост, свободолюбивост, колоритност, но най-вече със своята уникалност. Типичните места, на които можем да ги срещнем са познати на много от нас - Попа, Аптека, Паметника, градинката на НДК и редица други.

    На 24 ноември 2004 година в света на компютърните игри се появява заглавие, което се опитва да създаде алюзия на действителния свят. Това е играта World of Warcraft - MMORPG (Massive Multiplayer Online RolePlaying Game), една от най-мащабните игри създавани някога. Популацията й достига десетки милиони по целия свят. Пространството на играта е внушително, като в него са включени цели континенти, различни местности, други светове, градове, малки селца и прочие. Поставяйки различни препятствия и забавления, играта си гарантира голямо разнообразие и интерес от страна на потребителите. В нея са интегрирани фундаменти на съвременното общество като празници, закони, митове и ритуали. Решението последните да бъдат премодифицирани с цел да се избегне каквато и да е форма на религиозна или идентичностна конфронтация от страна на различните потребители, е ясно очертано в самата игра. Тя е замислена като културно-неутрална виртуална среда, в която се срещат реални личности (играчи) от целия свят.

Oт визуалната генерация в Япония до общността на българските фенове

    Японската анимация, или аниме¹, както е по-известна на Запад, е феномен на популярната култура. Това означава, че до голяма степен повечето от продуктите са с кратък живот, известни и бързо забравяни, съобразени с популярния вкус и ненаситния пазар. Може или трябва аниме да бъде приемано сериозно, подобно на всепризнатите традиционни културни постижения, от гравюрите укийое до тристишията хайку, с които е световно известна Япония? Може или трябва аниме да бъде възприемано като изкуство или като социален факт, ключ към разбулването на тайните и особеностите на днешното японско общество?

Субкултурни очертания

    До скоро като синоними на понятието "субкултура" в хуманитарните изследвания най-често се използваха "ъндърграунд култура", "алтернативна култура", "контракултура". Желанието на постмодерните теории обаче да избягат от този термин поради трудната приложимост на неговото семантично поле към новите младежки обединения, е обосновано от констатациите, че стилът се изразява все повече само външно, а не заради скрито послание или че по-скоро сега видът е посланието (Muggleton 1998). Тези наблюдения се вписват в традицията на съвременните изследвания на младежките групи, които се фокусират върху степента, в която микрокултурите представляват "реална" съпротива или просто символични действия за подновяване на структурата на неравенствата. Заключенията зависят силно от определенията за „успешен" бунт - чрез термините на класова и идеологическа борба или чрез способността на младежите да печелят реално време за развлечения, собствено пространство и правото непрестанно да преформулират своята идентичност.

    Първоначално е било ясно: терминът "субкултура" е въведен в социологията на отклоняващото се поведение от представители на известната Чикагска школа, за да оспори господстващата тогава теория за "престъпната личност" и да обоснове, че - когато се разгледа от позицията на самите актьори - престъпността е нормална реакция на социалната среда (Whyte, 1943). Субкултурните обяснения на младежката престъпност са много популярни след Втората световна война. Развиват се различни модели, които обясняват как субкултурите нормализират девиантното поведение при групи, които не разполагат със социално предписаните средства за постигане на своите цели (Becker, 1963; Merton 1957) - идея, която не е чужда на някои от авторите в това издание на Семинар-а.

    Думата "субкултура" трудно може да бъде отнесена към фрийрън, тъй като най-често това занимание се определя като спорт в градски условия. В този смисъл практикуващите фрийрън имат по-скоро самосъзнание на спортисти, трениращи непопулярен и затова елитарен спорт. Това обаче съвсем не означава, че връзките в тяхното "общество" или "култура" /както често се самоопределят/, а също и във виртуалната общност, са разхлабени. Дори напротив. Спортът като практика може да се окаже по-ангажращ от слушането на определен тип музика. Например, в спорта се изисква пълно отдаване и решителност, което заздравява и социалните отношения - на първо място в отделните отбори /crews/, а след това и в цялата общност. Непопулярността на фрийрън в България определено допринася за начина, по който фрийрънърите мислят сами себе си, а именно като специализирано общество, понякога получаващо конотациите на "тайните" общества. Тук липсва тайният елемент, тъй като фрийрънът няма конспиративен характер, но определено се усеща чувството за уникалност, за специфично знание, отредено само на избраните, за достигане до истини, недостъпни и неразбираеми за другите.

    Идеята на проучването е да проследи зараждането и развитието на един от елементите на хип-хоп субкултурата - брейкденсинг¹. Периодът обхваща края на 2007 и началото на 2008 г., като за сравнението между движенията в САЩ и България са проведени интервюта (предимно с български би-бои), посетени са брейк-състезания в България и е събран документален материал за характеристиките (места, където се танцува, облекло, музика и т.н.) на тази субкултура.

Свободно време и начин на живот на младите мъже и жени в България през 2009 г.

“Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота
ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка [...] ти ще свиеш
своите малки, черни, изподраскани юмручета: — Два свята, единият е излишен!”

Христо Смирненски, "Босоногите деца"

    Съществуват различни подходи при определяне на дадено поколение. Те варират от съвсем механичен, опиращ се на равни интервали от възрастови кохорти, до напълно гъвкав, очертаващ значително по-големи агрегати от лица, претърпели дадено социално събитие. При първия подход съществува риск от формулиране на обобщения за групи от хора, които имат същностно различен социален опит. По този начин може да се загуби усещането за някои "микрокултурни" особености и скритото влияне на даден социален фактор. Обратно, при втория подход съществува риск от прекалено раздробяване на социалните групи или от формирането на твърде голяма група, което пък пречи да се уловят ясните статусни и възрастови тенденции.