Статията полемизира с представата за субкултурите като за младежки маргинални общности и акцентира върху функцията им на агенти на престижно потребление. За пример ще бъде разгледана неформалната общност на скейтбордистите, която е с най-високо ниво на вътрешна организация и с най-голям брой периферни дейности. Текстът резюмира резултати от изследване, представено в магистърската теза "Социална карта - зони на териториално разпределение на неформалните общности около НДК", защитена през 2008 г. Като източник на информацията са използвани теренни наблюдения на скейтборд спотове прeд НДК, скейборд магазини около НДК, беседи и интервюта със скейтъри, посещение на специализирани сайтове, както и на организирани мероприятия - Годишни скейт награди, Go Skating day, Sprite Graffiti Fest и др.; на филмите "JART- Now Or Never", "Карай!" и др.; преглед на специализирани скейт и спортни списания „boulevard", "Adventure", "PRO-AM-Sport" и др.

    Графитите са обвързани с града още от самото си зараждане, именно в предградията, като улична субкултура, под влиянието на определени социални, икономически и идеологически условия. Днес те са ежедневно явление, случващо се около нас и променящо градското ни пространство. Графитите присвояват най-различни и неочаквани места от града като външни стени на сградите, обществени тоалетни, автобусни спирки, стените на подлези, огради, пейки, кофи и кошчета за смет, превозни средства, вентилационни тръби, асансьорни кабини, училищни и университетски маси, столове и чинове, пътните знаци (Иванова, 2001; City Space), улични табели, рекламни пана, изоставени строежи, покриви на сгради, асфалтен път, щори на магазини и други. Този вид обществено изкуство, чието платно е извън нормалните възприятия за изкуство, а именно улицата, може да бъде видяно от всеки гражданин без билет, без покана и без значение дали ще бъде харесано (Лотман, 1992,468; Manco, 2004,11; City Space). Градът е една "джунгла", където "оцеляването" зависи от познаването на градските знаци и ориентирането по тях. Графитите са част от пъзела, който изгражда цялостния облик на един град, който формира новата "естествена" среда на съвременния човек. Графитите се явяват един вид протест срещу "части" от градския пъзел, като боклуците, изоставените предградия, бедността, дискриминацията, хилядите реклами, задушаващи обитателите на града, бетонните кули и кутийки, автомобилния трафик и изпарения, които замърсяват и малкото паркове и градинки.

    Текстът има за цел да разгледа формирането на идентичност чрез участието в субкултурата скинхедс и се основава на данните от проведено микро изследване, включващо интервюта (с младежи и с инспектор от детската педагогическа стая към МВР), преглед на блогове, анализ на документални филми и текстове, пропагандиращи идеологията на движението.