Проект на Жана Попова

Автор: Nevena Germanova 23 Ноември, 2009г.

Изследователски център по социални науки

Проект спечелил конкурс за изследователски проекти в областта на градските изследвания

Бизнес центърът - град в града

Жана Попова

Бизнес центърът се появи като явление в София, в Бургас, във Варна, в градоустройствените планове на Пловдив и В. Търново през последното десетилетие. Той е не само една от промените в града, а и пространство, което започва да променя града. Досегашният град започва да се "съобразява" с една нова граница. Граница по смисъла на Мишел дьо Серто и неговата теза за вертикалните граници в пространството. "В организиращите пространства разказвания огражденията като че ли играят ролята на гръцките хоапа - статуетки, чието изобретяване се приписва на хитрия Дедал: хитри като него, те поставяли граници само като се (и ги) премествали. Тези индикатори бележели с отвесни знаци изкривяванията и движенията на пространството." (2002: 220) Няма да е изненадващо, ако след години бизнес центърът се окаже не в периферията, а във втори оформил се център на града.

            Бизнес паркът може да бъде разглеждан и като опит да се избегне града, или по-точно да се "избяга от" и "подмине" града или да се създаде отново, но в някаква въображаема "идеална форма" - без задръствания, с възможности да бъдеш на една крачка разстояние от всичко необходимо. Интерес представлява какви напрежения поражда тази "илюзия за достъпност" у тези, които я потребяват (в някои случаи само временно) или изграждат. Както и какво се случва при завръщането от бизнес центъра в центъра на града? Отново позовавайки се на Мишел дьо Серто, търси се какви разкази пораждат тези маршрути при възникването на град в града.

Периферният град.

Разглеждайки американския модел на "Периферния град", Мануел Кастелс  описва връзката между "бързото извънградско развитие, упадъкът на вътрешните градски части и атрофирането на изградената субурбанистична среда" (2004: 392) през 90-те години на миналия век. Затова една от целите на настоящото изследване е да установи дали и в български вариант съществува подобна връзка между промените, които настъпиха в централните части на града през последните десетилетия, и периферията. Но за разлика от американските образци, центърът на София и част от вътрешните градски части преживяха или преживяват своя упадък години преди да бъде изградена структура като бизнес парка.

Още един сблъсък на концепции за развитието на столичния град предизвиква изследователски интерес. Бизнес центърът в София, например, се появява на място, което преди две десетилетия е по-скоро "неград". Това място е разпознаваемо най-вече през близостта му с монумента "Знаме на мира" или като място, където спира развитието на панелните мастодонти в тази посока. И в близкото минало, и днес - този сегмент от града е място, което трябва да бъде част от света - в културно (в близкото минало) или в бизнес (в настоящето) отношение.

Затова една от задачите е да се реконструира историята на местата от близкото минало, в които възникват настоящите бизнес паркове в някои от големите градове. От друга страна, бизнес центърът все още не се е превърнал и не е разпознаван като един от "символите на прехода" или като символ на "друго" време. Какво е тогава? Възниква и въпросът какво поражда сблъсъкът между визиите за стария и новия комплекс? Ще бъде потърсен отговор и на въпроса дали този сблъсък на символни значение е валиден само в столичния град, или е модел, който се повтаря в по-големите градове.

Град в града.

Изграждането на бизнес парка и неговото съществуване поражда напрежение между "живеещите" в един столичен комплекс и "временно пребиваващите" в рамките на деня работещи в това ново образувание в края на комплекса. За целта ще бъдат разгледани жалбите и оплакванията в приемните на общините от жители на "Младост"-ите за проблеми, свързани със съществуването на Бизнес парк-София. Както и дали има оплаквания от недоволни "съседи" на бизнес центровете в другите градове, в чиито периферни зони възникнаха те. Само софийско явление ли е сблъсъкът между живеещи и работещи в един столичен комплекс?

И тъй като бизнес центърът не е "столично" явление, а вече е част от по-големите градове в страната, изследването има за цел да анализира промените и напреженията, които се пораждат при появата на подобен вид структура в градското пространство на столицата и големите градове.

Бизнес центърът обаче не предизвиква само недоволство. За част от жителите на близките квартали той е нов център, около който започва да се организира пространството. Част от апартаментите в жилищния комплекс се превръщат в стоматологични или медицински кабинети. За някои от жителите на комплекс "Младост" работещите в бизнес центъра са потребители на техен семеен бизнес в рамките на района.

В опита да се очертае как промените в града се отразяват върху начина на живот обръщаме внимание на още една особеност. Може да се твърди, че бизнес центърът е мястото, в което става особено видима онази черта на града, описана от Ф. Бродел в "Структурите на всекидневието": "несекващият диалог със селото", макар че в случая по-скоро е редно да говорим за диалога с малкия град. Описвайки зараждащия се град и развитието му в различни точки по света, Бродел пише: "Градът би престанал да съществува, ако не осигури снабдяването си с нови човешки ресурси. (...) Но те идват също и защото отначало селата, а после и други градове не ги искат или направо ги отхвърлят." (2000: 397).

На пръв поглед, бизнес центърът функционира благодарение на идеята за улеснена мобилност на работещите там и контролиран достъп до него като структура. От друга страна обаче - сериозните инвестиции в недвижимо имущество, в оборудване, както и възможността за създаване на мрежа от връзки са свързани с нежелание за промени в местоположението. Инвестициите в недвижимо имущество ще затруднят местенето в рамките на града, което придава различно значение на тази зона.

Като част от изследването ще бъде включено наблюдение и върху медийните избори, които правят работещите в специфичното пространство на бизнес парковете. Бизнес центърът престава да бъде само работно място. Градът започва да се организира, така че работещият да пазарува, да ползва услуги и да прекарва дори част от свободното си време около местоработата си, а не около дома си. В това отношение ще използваме теоретичните възгледи за стил на слушане и гледане и разбиранията за "индивидуална", "трапезна" и "работна рамка" на слушане или гледане, обобщени от Снежана Попова в "Радио, публики, стилове".

Тъй като бизнес центърът е сравнително ново явление в градското пространство  у нас, за целите на настоящото изследване беше проведено предварително проучване за набиране на информация - чрез две фокус групи от работещи в офиси в Бизнес парк София. Ето някои от основните опорни точки:

"Виждаш как се ражда град в града"

- Бизнес центърът имитира или по-скоро наподобява други подобни градски "образувания" - като най-силно се налага сравнението със Студентски град или с "град в града". В сградата на бизнесцентъра и в съседство с него може да се открие "всичко необходимо за един човек, който слиза в центъра чак към 20 ч.", обясняват участвалите във фокусгрупата. Супермаркети, книжарница, фризьорски салон, медицински и стоматологични услуги, магазини за техника и домакинско обзавеждане, кафенета, ресторанти, барове, в софийския бизнес център, в "Младост" се намира и един от мултиплексите - "Арена-Младост"  - всичко е на една ръка разстояние от работещите. Придвижването към центъра; към квартала, в който живее работещият, търсенето на квартира максимално близо до офиса или пък "в центъра", за да е "максимално далеч от работата", "все пак да не спя в офиса си" оформя маршрути в града.

"Няма баби, няма бебета"

- място, в което са се оформили възрастови граници. В момента бизнесцентърът е място, в което преобладават хора на възраст между 20 и 40 години. Както казва един от участниците: "Няма баби, няма бебета. Всички сме на един акъл". На едно концентрирано пространство са събрани хора, които разпознават "свое" поколение. Като в случая ще бъде обърнато внимание на последиците от връзката между избора на медии и осъзнаването на принадлежност към поколение. Като се има предвид дефиницията, използвана от С. Попова в "Радио, публики, стилове": "Принадлежността към поколение отразява освен това тенденциите към възпроизвеждане на репертоари от социалния опит, но и към отхвърляне на наследството." (2004: 96).

"Възкръсват стари познанства"

- бизнес центърът е място, което организира или по-скоро реорганизира "стари" връзки и познанства. Една част от работещите разказват, че докато си пиеш кафето, виждаш колеги от предишна работа, които никога не би потърсил за среща; виждаш бивши съученици или състуденти: "целият Студентски град е тук", "започваш да поздравяваш хора, които преди си знаел само по име покрай някой друг", "В кафето работи моя бивша съседка" и т.н. "Бившето" и "бившите" се завръщат в настоящето на работещите. В някои случаи контактите се задълбочават или в други - отново отмират, когато настъпи промяна на работното място. Оформя се хипотезата, че тези връзки обаче също могат да имат отношение към включването на пребиваващия в бизнес центъра работещ в различни мрежи или групи. Някои от участниците във фокус групата завяват, че никога преди не са се включвали в екопротести, но тъй като познати, работещи в бизнес центъра, са организирали транспорт до мястото на протеста, са ги последвали. Заради срещата си със стари познати в това място са се включили във facebook и т.н.

            Офисите тип "open space".

В първите години след 1989 г. центърът на големите градове е предпочитаното място за офиси. Апартаменти, гаражи и бивши магазини се превърнаха в луксозни или не дотам приветливи офиси на фирми. Промениха се отношенията наемател-наемодател, както и отношенията между живущите в жилищните сгради и работещите (както и клиентите) в офисите в тях, появи се и проблемът с паркоместата. След  почти десетилетие изборът на офис помещения започна да се определя и от още един критерий - възможност за офиси от типа "open space". Бизнес центърът е мястото, в което има простор за подобни офис решения.

Офисите, в които всички служители на фирмата (освен тези на ръководни позиции) са настанени в едно общо помещение, променят и част от поведението на служителите на работното място. Вече не е никак лесно да започнеш деня си с включване на радиото или от лаптопа ти да звучат предпочитаните mp3 песни. Слушането на музика, гледането на забавни видеоклипове в обедната почивка в отворения тип офиси е "затворено" в персоналните слушалки. Или пък отворено чрез споделянето с всички около теб.

Интерес представлява как появата на бизнес центъра влияе върху социалната и гражданска активност или ангажираност на работещите в един такъв нов тип работно пространство.

Основни въпроси:

- Как възниква българския модел на бизнес центъра?

- Чие пространство е територията на бизнес парка? Дали е част от ново "ексклузивно" пространство, в което доминира новият мениджърско-технократско-политически елит (М.Кастелс)? Или е нов тип пространство, в което няма място само за "избрани", а за хора, които избират - например избират своя територия според това дали местата за работно и свободно време са "врата до врата"? Обособява ли се бизнес паркът като особен вид град, в който основната ценност е "възможността за спестяване на време" - като опозиция на познатия досега град, в който "губиш ценно време" в избора от маршрути?

- Как възприемат живеещите в близост до бизнес парка и от друга страна, работещите в него? 

- Възможно ли е работното място и контактите, които се изграждат там да доведат до социална активност в хора, които досега са били пасивни по отношение на участието си в различни движения, акции или прояви?

- По отношение на медийните избори в специфично работно място като бизнес центъра - основната хипотеза че, е офисите тип "open space" може да доведат до две напълно противоположни последици: а/ ограничаване на достъпа до някои канали на комуникация като скайп, ползване на радио или тв канали на работното място, сваляне на филми или музика, дори отчасти и ползването на лична поща - ограничаване на възможностите за изпращане на големи по обем видео и аудио файлове. Това става чрез ограничения от системния администратор, за които работещите са предупредени. От друга страна, б/ този тип отворени пространства могат да станат причина за споделяне и обмяна на информация, медийни и културни продукти, когато достъпът до тях е свободен.

Цели:

Изследването има за цел да се опишат и анализират основните конфликти, които се пораждат в резултат от промени по отношение на изместването на границите на града:

- да се определи какво представлява бизнес центърът като пространство, като се имат предвид обществените практики, които доминират;

- да се установи има ли и в какво се изразява връзката между появата на бизнес парка в периферията на София и упадъка на някои централни градски части;

- да се анализират стратегиите на различни институции - общинска администрация и общински съвети за градското развитие, къде и как в концепцията за бъдещето на градовете се мисли бизнес центърът като структура;

- да се очертаят каналите на комуникация и търсене на информация между хора, които са събрани в едно общо пространство - бизнес център.

Обект:

Ще бъдат изследвани бизнесцентрове или бизнеспаркове в три български града:

-          Гр. София - работещите в Бизнес Парк София се рекламира като "най-големият високотехнологичен парк в югоизточна Европа". Разположен е върху 300 000 кв. м. застроена площ - това са 35 сгради с офиси, търговски и складови помещения. Според описанието на създателите му неговите характеристики са следните - в полите на Витоша, в границите на жк. "Младост 4", като се изтъкват директните връзки към летището, Околовръстния път и "Цариградско шосе". Броят на заетите в Бизнес Парк София е около 10 000 души, плюс 10 000 посетители дневно, според интернет страницата на собствениците му. Връзката с центъра, аерогарата и метростанциите е изтъквана на страницата на бизнес парка, но през последната година настъпи промяна в строителството на софийското метро и засега метрото няма да стига до тази част на града. Бизнес паркът е част от проекта "София парк", който ще включва "Алфа парк", жилищна част и търговски център. Като създателите му искат да формират нов "интегриран тип комплекс, в който хората могат едновременно да живеят, работят и пазаруват." http://www.businesspark-sofia.com/

-          гр. Бургас - работещите в Бизнес център "Кодоско" -  този бизнес център представлява интерес и заради една своя особеност: намира се в бившата индустриална зона, преобразена в място за офиси.  Отдават се под наем офиси, складови помещения и търговски обекти.

-          гр. Варна - Бизнес парк Варна е разположен върху площ от 67 430 кв.м., на входа на града от южната страна на магистрала "Хемус", с директен достъп от главен път І 2 и ул. „Западна обиколна". Лесна и бърза комуникация, както с центъра на града, така и с Международно летище „Варна". Наемните сгради предлагат офиси от типа „open space". "За максимално удобство и улеснение компаниите разполагат с офиси, търговски площи, складове, подземни и надземни паркоместа, 24 часова охрана и поддръжка, а също и широк кръг от услуги, предлагани в Бизнес парк Варна". Паркът ще разполага с 8 бизнес сгради, около 200 000 кв.м. и над 2000 паркоместа. http://www.bpv.bg/bg/concept.php

Методи:

-          анализ на градски планове, стратегии и концепции по отношение на бизнес центровете и бизнес парковете в страната.

-          Анализ на жалбите и оплакванията на живеещите в близост до бизнес парковете.

-          Интервюта с работещите в офисите, складовете и търговските обекти на територията на бизнес центъра.

-          Интервюта с представители на фирмите, които наемат или закупуват площи в бизнеспарковете.

-          Интервюта с живеещи (в "старите" жилища и новозаселилите се) в близост до бизнес центровете.

Бюджет:

Общо: 3300 лв.

Период за провеждане на изследването:

15. 11. 2009 - 15. 03. 2010

Продукт:

В резултат на изследването ще бъде публикувана статия с основните резултати от изследователския проект.

Библиография

Бауман, З. Общността. Търсене на безопасност в несигурния свят. ИК "Лик". С., 2003.

Бродел, Ф. Структурите на всекидневието: възможното и невъзможното. Том I. ИK Прозорец. С., 2000.

Бурдийо, П. Практическият разум. ИК "Критика и хуманизъм". С., 1997.

Гаврилова, Р. Градът - символи, образи, идентичности. ИК "Лик". С., 2002.

Дьо Серто, М. Изобретяване на всекидневието. Изд. "Лик".С., 2002.

Кастелс, М. Информационната епоха. Т. II. ИК "Лик". С., 2006

Кираджиев, Св. Българските градове. "Свят". С., 2001.

Кутра, Ж. Криза на града - мъжки и женски пространства. HURA. С., 2002.

Попова, С. Радио, публики, стилове. ИК "Лик". С., 2004.

Станев, Ст. Перспективи на градските центрове в България. БАН С., 1973.

Baudriallard, J. Forget Foucault. 2007. Semiotext(e).

Bauman, Z. The Art of Life. 2008 Polity Press. Cambridge

Bermejo, F. The Internet audience: constitution and measurement. 2007 Peter Lang Publishing, Inc., New York.

May, C. The Information society: a skeptical view. 2002 Polity Press, Cambridge.

Pile, St. Real City. Modernity, Space and Phantasmagorias of City Life. 2005 SAGE Publications. London.

• Добавяне на нов
• Търсене

Коментари (1)

• 09-04-2011 07:44:22 | Claudette32Santiago  - reply this post
  I received 1 st loan when I was a teenager and this supported me very much. However, I need the college loan over again.
  Отговор

Коментирай

Your Contact Details:

Име:

Email: do not notifynotify

Коментари:

Заглавие:

Message:

Security

Please input the anti-spam code that you can read in the image.

Joomla components by Compojoom