Проект на Светла Казаларска

Автор: Nevena Germanova 23 Ноември, 2009г.

Изследователски център по социални науки

Проект спечелил конкурс за изследователски проекти в областта на градските изследвания

Образи на новата „българска мечта"
от Града на мечтите до Града на фонтаните

Новата „българска мечта"

Американската мечта за богатство, успех и щастие, обещание за които предлагат демократичните идеали заложени в Декларацията за независимост, в крайна сметка се свежда до мечтата за собствен дом в предградията, носещ със себе си статута на принадлежност към средната класа. За българите, които сред гражданите на бившите социалистически страни се отличават с най-висок процент собствени жилища, в годините на прехода мечтата се надгражда до мечта за собствен дом в ново жилищно строителство, а не в омразните панелки, още повече обречени от опитите за саниране на парче. От злополучния проект Град на мечтите (т.нар. Анжел сити) в началото на 90-те години до Града на фонтаните (Сн. 1 и 4), който се изгражда в ж.к. „Младост" в София сега (и е един от най-шумно рекламираните и най-мащабни жилищни проекти към момента със своите общо 750 апартамента), станахме свидетели на удивителен и безспорен бум в строежа на нови жилищни сгради (макар и статистическите данни да са противоречиви за точните цифри).

Вариантите за домуване в ново жилищно строителство са най-общо три: индивидуална къща, проектирана по поръчка на клиента - опция, достъпна само за малцина (Сн. 2); жилище в комплекс от затворен тип, т.нар. "gated communities" (Сн. 3) или най-масовия вариант - апартамент в гигантски жилищен блок, наречен „комплекс", „резиденс" и пр., съчетаващ жилищните с други функции - най-често бизнес-офиси и магазини (Сн. 4).

Изследователски цели и задачи

Проектът цели да обрисува във визуален и дискурсивен план образа на пост-социалистическата българска мечта за нов дом въз основа на рекламните материали и архитектурните визуализации на новите жилищни обекти. Също така, проектът ще се опита да реконструира гледните точки на различните социални актьори, които са въвлечени - архитекти, проектанти, инвеститори, строители, агенции за недвижими имоти, брокери, рекламисти, журналисти и медии, анализатори, главния архитект на съответния административен район, както и другите институционални структури, които имат отношение към формирането на този образ в социалното въображение. Не на последно място, проектът ще обърне внимание на потенциалния купувач на нов дом и на осъществилия се вече новодомец, като се опита да изведе критериите за вземане на решение при покупка на ново жилище и различните пътища за реализиране на това решение.

Идеалният образ на новия дом на българина, ако съдим по рекламните проспекти и сайтове на новите жилищни проекти, представлява огромна жилищна сграда в паркова среда, най-често изолирана от градския контекст (някои от тези проекти се рекламират с имена като „вилидж" или „резиденшъл парк"), с хибридни архитектурни форми. Идеалният нов дом се гради върху образа на семейното щастие и просперитет на въображаемата средна класа - това са млади хора - почиващи, а не работещи, с играещи около тях деца и кучета, и паркирани пред дома луксозни автомобили. Основните послания са лукс, комфорт и престиж и сигурност.

Проектът си задава въпроса доколко този идеален рекламиран образ съвпада с образа на мечтания нов дом или е продиктуван единствено от маркетинговите интуиции на инвеститора, строителя и брокера; доколко има значение външният вид на жилищната сграда при правенето на избор при покупката; кои фактори надделяват при избора - естетика срещу функционалност, или други фактори като местоположение, имидж на жилищния квартал, транспортна и търговска инфраструктура и достъпност, инвестиционна стойност, строителна технология, финансови възможности и пр. Предвид своята краткосрочност, проектът няма да има възможност да се занимае с проблема как се реализират тези идеални образи на практика и как се обживяват впоследствие построените вече сгради.

Проектът се обръща към по-големия изследователски проблем за архитектурата като социален феномен и като процес и продукт на социално договаряне. В тази връзка, проектът си задава въпроса - в каква степен архитектурната форма е външен израз на нуждите и мечтите на обществото и продукт на властови констелации и икономически интереси? По какъв начин се налагат естетическите норми в обществения вкус към градската среда като жизнена среда и обратно - доколко общественият вкус диктува архитектурната форма, с други думи - доколко мечтата се конструира от предлагането или всъщност го определя (подобно на диалектиката между търсене и предлагане в икономиката)?

Проектът няма да пренебрегне и производните на тези въпроси относно променящия се културен пейзаж на пост-социалистическите градове, отражението на новата жилищната архитектура върху концепциите за град и предградие, център и периферия, градско и селско (напр. кампанията „Diър Сеlинjър" на агенцията за недвижими имоти „Брок хаус" - вж. Сн. 5), както и предефинирането на статусните маркери на новата „средна класа". Не на последно място, проектът ще засегне и това как новият тип жилищна архитектура влияе върху концепциите за гражданство и публичност. В един бъдещ план, изследването би могло да се продължи в една сравнителна перспектива - в контекста на развитието на новата жилищна архитектура в други пост-социалистически градове и държави.

Методология

Проектът ще заложи на методологическия инструментариум на градската антропология и социология, като се опита да го съчетае с визуални методи. Предвидените изследователски дейности включват:

• Преглед на наличната академична литература относно пост-социалистическия град и по-специално развитието на жилищното строителство в пост-социалистическите страни
• Провеждане на интервюта с различни типове социални актьори - архитекти и проектанти, инвеститори, строители, агенции за недвижими имоти и брокери, рекламисти, журналисти и анализатори, както и собственици на нови жилища и търсещи да закупят такива
• Дискурсивен и визуален анализ на рекламните материали на строителните фирми
• Визуализация на резултатите

График

Проектът ще бъде осъществен в рамките на 5 месеца (от ноември 2009 г. до март 2010 г.), като дейностите ще бъдат разпределени в три етапа по следния начин:

Бюджет

Библиография

Andrusz, G., M. Harloe & I. Szelenyi (Eds.) 1996. Cities after Socialism: Urban and Regional Change and Conflict in Post-Socialist Societies. Blackwell: Oxford.

Czaplicka, J., N. Gelazis & B. Ruble (Eds.) 2009. Cities after the Fall of Communism: Reshaping Cultural Landscapes and European Identity. John Hopkins University Press: Baltimore.

Czepczynski, M. 2008. Cultural Landscapes of Post-Socialist Cities. Representation of Powers and Needs. Ashgate: Aldershot.

Glasze, G., C. Webster & K. Frantz (Eds.) 2006. Private Cities: Global and Local Perspectives. Routledge: London.

Stanilov, K. (Ed.) 2007. The Post-Socialist City. Urban Form and Space Transformations in Central and Eastern Europe after Socialism. Springer: Dordrecht.

Tsenkova, S. & Z. Nedovic-Budic (Eds.) 2006. The Urban Mosaic of Post-Socialist Europe: Space, Institutions and Policy. Physica-Verlag: Heidelberg & New York.

Tsenkova, S. 2009. Housing Policy Reforms in Post-Socialist Europe: Lost in Transition. Physica-Verlag: Heidelberg & New York.

Van Kempen, R., K. Dekker, S. Hall & I. Tosics (Eds.) 2005. Restructuring Large Housing Estates in Europe. The Policy Press: Bristol.

• Добавяне на нов
• Търсене

Коментари (0)

Коментирай

Your Contact Details:

Име:

Email: do not notifynotify

Коментари:

Заглавие:

Message:

Security

Please input the anti-spam code that you can read in the image.

Joomla components by Compojoom