СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
Автор: Надежда Гълабова 10 Март, 2009г.
Надежда Гълабова
| Начало на статията |
|---|
| СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК |
| Page 2 |
| Page 3 |
| Page 4 |
| Всички страници |
Без да
имам за задача да правя цялостно изследване на учебниците по английски за
първата езикова гимназия, в този параграф ще проследя механизмите и скритите
интенции, които стоят зад желанието на българския държавен социализъм да
изучава този чужд език. 
Смея да твърдя, че за младата социалистическа държава английският наистина е "друг" език. Ако България има някакви традиции в чуждоезиковото обучение, то те са съсредоточени главно във френския и в по-малка степен в немския[1]. Английският език е в буквалния смисъл на думата "чужд" - той е непознат, плашещ и дотолкова негативно натоварен, че се налага в редакционна статия от 1951г. "Учителско дело" да призовава директорите на средните училища "да коригират неправилното отношение както към немския език, така и към английския език..., да провеждат широка разяснителна работа за значението на тези езици като изучаването на английски език се свърже с борбата на английския и американския трудов народ за международен мир и социализъм, както и с голямото разпространение на този език" /Учителско дело, 1950, бр. 5 от 9.09.1950/. В първите години на СУЧЕ положението не е по-различно - през 1950г. записалите се в английския отдел са едва 8 /ЦДА, фонд 142, опис 10, а.е. 62, лист 17-18/.
Изводът, който можем да направим е, че за да "усвои" този чужд език, политическата власт в България трябва да положи много усилия, за да може истината на световното историческо развитие, истината на комунистическото движение да проговори на английски език.
Това е и основната теза на настоящия параграф, озаглавен "Социалистическият английски език". България започва да изучава английски език, разглеждайки го като един конструкт, минал отвъд историческото настояще, отразяващ не актуалната западна реалност, а по-скоро края на историята - сбъднатата комунистическа утопия. Речевата комуникация със Запада трябва да бъде актуализация на тази утопия, трябва да представя идеалния образ на комунизма.
Без да обвинявам социалистическото чуждоезиково обучение
в неосъзнат 
структурализъм и скрита почит към Сосюр ми се струва важно да
припомним ключовата му теза за разликата между език и реч. В своя "Курс по обща
лингвистика" /Сосюр 1992: 43-47/ Сосюр твърди, че истинският източник на
комуникацията е не речта, представляваща нещо временно и сетивно, а езикът -
един трансцендентен и неизменчив конгломерат от обективни норми. Езикът (като logos) има първенство
над речта, която придобива своята разбираемост и споделеност, едва
когато се разглежда като актуализация на езиковата логика. Съответно той може
да се усвои след като рационално се умопостигнат аисторичните норми, намерили
своето въплъщение в речевото общуване. Истината на всяко изказване е положена в
съответствието с нормата, а не в актуалността на практиката.
Следваща >
