МАНИФЕСТАЦИИТЕ ПРЕД ВЛАСТТА КАТО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЛИЧНО ВРЕМЕ
Автор: Надежда Гълабова 10 Март, 2009г.
Надежда Гълабова
| Начало на статията |
|---|
| МАНИФЕСТАЦИИТЕ ПРЕД ВЛАСТТА КАТО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЛИЧНО ВРЕМЕ |
| Page 2 |
| Page 3 |
| Page 4 |
| Page 5 |
| Page 6 |
| Всички страници |
В тази последна част на главата искам да продължа линията на анализ на ‘битките' за времето между властта и учениците като се концентрирам върху една друга стратегия по извличане на личното време на учениците в полза на официалната темпоралност - публичното манифестирането (на лоялност).
Когато казвам ‘манифестиране' имам предвид не само буквалното дефилиране по улиците пред очите на властта, но и всички онези мероприятия, които са свързани с демонстрирането на принадлежност на гимназията към единния държавен организъм, който празнува своето идеално състояние; със засвидетелстване на почит и благодарност към (даровете на) властта - битови вечери, Шекспирови вечери, военнополево обучение, трудови бригади. Макар и на пръв поглед да изглеждат различни, целта на всички тези "извънучилищни" мероприятия е да сведат до минимум възможността за индивидуално свободно време - време, в което учениците да изявяват личните си желания - и да консолидират "частните" темпоралности в един публичен ритъм на живеене, който се разгръща и оползотворява под благосклонния взор на властта; време, което е абсолютно нормирано/нормално и демонстрира признателност пред властта. Както казва в един отчет директорката на гимназията:
"В училището ни винаги е имало пълнокръвен общоучилищен живот, запълващ свободното време на учениците" /СГОДА, фонд 1892, опис 3, а.е. 23, лист 11/[1].
В същността си всички тези събития се презентират като своего рода официални "празници" - дори бригадите и военнополевите обучения се представят като "трудов празник"/ "тържествена проверка" на готовността на младежите да посрещнат предизвикателствата на делника. Целта, разбира се, е "ваканцията" да не се превърне във "вакуум", в незапълнено с полезно действие време, което да отклони учениците от публично желаното, от социално приемливото.
"Ясно е , че там, където не сме успели да се погрижим за
хубавото, разумно веселие, особено когато те са вън от училище, там, където не
сме успели да организираме интензивни спортни занимания, екскурзии и други
културни прояви, там се създават условия за промъкване на чуждото упадъчно
влияние. Празнината, която ние самите допускаме, веднага се запълва с
безсъдържателни забавления. Именно в такава обстановка намират място картоиграенето,
тютюнопушенето, алкохола, магнетофономанията, кресливият джаз и извратения
западен танц" /СГОДА, фонд 1892, опис 1, а.е. 58, лист 22/[2].
< Предишна
