"Синьо" е автобиографичен коментар и социална поетика в сливането на хомосексуалното желание с личното израстване, политическото осъзнаване, артистичната и обществената воля за промяна и еманципация. Но "Синьо" е и формален "диалог" за границите на една естетика на себеизразяването, ослепена и задвижена както от опита да говориш с другите и за другите, така и притаена от волята да изчезнеш: да оставяш и триеш следата си дискретно с помощта на приятелите, спомените, любовниците, политическите и художествените пристрастия, и един цвят - синьото, който да бъде едновременната среща и сбогом на всичко това. Среща в киното, която започва от 1993, когато е създаден филмът, и дълго продължава и до днес. Среща на мълчанието, манифест на протеста, собствен Bildungsroman на Джарман? Всичко това едновременно се разкрива или отказва да се разкрие пред нас в продължение на 60 минути с помощта на приятели-музиканти (Саймън Фишър Търнър, Coil, Durutti Column), с особения, финалистки синтез на диалог със смъртта, болестта, и себе си, и с (политическата) метонимичност на синьото. Всичко това прави от този филм изследване в историята на изкуствата и на самото кино, оставяйки следа както като творба, така и като актуализиращо се изследване на творбата: монохромнотото синьо на Ив Клайн, заедно с вече слепият поглед на Джарман в синевата на небето, слепотата в последните дни на СПИН-агонията на автора поставят въпроси, които колкото разрушават филма, толкова и го създават като образец на един от най-ярките примери за автореференциално, но диалогично и ангажирано кино. Кино, което размива границата между личното и политическото, между създаването и унищожаването.

Дали този филм е врата към експеримент или опит отвъд пространство на експеримента? Каква е степента, до която образът е фон на саундтрака, или пък до която образът е смълчан наратор? Или е един постоянен imagetrack? "Синьо"-то е и собствен език на Дерек Джарман, ex blue cathedra от глъбините на най-интимното и най-политическото едновременно, като ни отвежда до волята на артиста, до болестта на артиста и политиката на изкуството, и до най-разбуления метод на споделяне на болестта/слепотата: 60 минути синьо и вашия поглед, синьо, което ще ви накара да отворите широко очи и уши за езика на една поетика и поезия на изчезването и следата в езика на самата смърт. Плътен език и мрачна, отрковена поезия, предадени  на български в превод на Станимир Панайотов, който ще представи филма и ще контекстуализира на места алегоричния, на места буквалния език на поетиката на Дерек Джарман, отвела го до това монолитно-безизразно, синьо решение на последния му филм: една звукова книга-картина, или дори филм-картина на последната задъхваща възприятията мисъл на Джарман.

--
Stanimir Panayotov
Translator & Writer
+359889835410
www.qfiles.net

Коментирай

Your Contact Details:

Име:

Email: do not notifynotify

Коментари:

Заглавие:

Message:

Security

Please input the anti-spam code that you can read in the image.