Център по антропология на местата и комуникациите
Политика на участието, политика на забавлението?
Център по антропология на местата и комуникациите
Автор: Юлия Роне 07 Декември, 2010г.
Каним ви на чай и разговор за медиите, младите и емоциите на гражданството
Кога: понеделник, 13 декември, 18:30
Къде: Чайната на Бенковски (Tea House "Чай във фабриката", ул. "Г. Бенковски" 11).
Как: с чай и сладки
Повод за този разговор ще дадат две издания:
- бр. 4 на СеминарБГ „Код жълто" на Центъра за антропология на местата и комуникациите, СУ, съставен от Н. Даскалова
- „Новите мобилизации", сборник статии, публикуван от Институт „Отворено общество" съставен от И. Дичев и О. Спасов
Все по често виждаме политици да участват във викторини, да пеят и танцуват, да лежат по диваните на „Биг брадър". Срещу им гражданското общество се маскират, разиграват хепънинги, качват страници във Фейсбук.
Дали не сме навлезли неуесетно в едно ново, пост-веберианско общество, където печели не рационалният аргумент, а емоцията, не институциите, а ситуационните констелации от хора, не верността към себе си, а бързата преориентация?
Прочетете още: Политика на участието, политика на забавлението?
Юлия Роне представя "Новите мобилизации" по К1
Център по антропология на местата и комуникациите
Автор: Ивайло Дичев 30 Юли, 2009г.
Репортаж на Юлия Роне за ролята на новите комуникации в изборите 2009, интервюира Ивайло Дичев и Орлин Спасов за проекта "Новите мобилизации", всичко това по Канал 1.
Семинар Нови млади нови медии 10 03
Център по антропология на местата и комуникациите
Автор: Ивайло Дичев 10 Март, 2009г.
Теми за дискусия за 10.03
Предлагам да дискутираме доколко новите медии и в частност мобилния телефон могат да служат като основа за преструктуриране и за създаване на нов тип младежки култури, които променят традиционните условия и начини за изразяване на идентичност. В този смисъл е интересно да се запитаме дали можем да говорим за продължение на тенденцията, отбелязана от Бенедикт Андерсън, че типът общуване в една култура предопределя идентичности и общности, тоест новите форми на общуване следва да пораждат и нови форми на общност със свои специфични прояви на индивидуализация и индивидуална идентичност, изграждани през потребление и лайфстайл.
Вероятно подобна тема би могла да се разглежда на две нива. От една страна, промените, които настъпват в комуникационната култура като цяло, за които говори Ъри, свързани с прехода от точни уговорки към гъвкавостта на непрекъснатата координация и свързани с изграждането на специфични мрежи и натрупването на „мрежови капитал”.
От друга, интересно е да се проследят и нови форми на включеност в обществото като цяло, както и в отделни микрокултури. Като пример за първото би могло да се даде легитимирането на употребата на мобилното устройство през ролята на отделния индивид в изграждането на гражданското общество чрез генерирането на непосредствена информация от мястото на събитието и без отлагане във времето или пък чрез феномена на флаш-мобовете. Паралелно с това се оказва, че младежите могат да удържат идентичността си в рамките на дадена микрокултура със символни действия, които не винаги се случват на общо за групата място, а стават достъпни, след като биват заснемани и качвани в Интернет, преодолявайки пространствените и времевите ограничения на своята аудитория. Визуализирането на специфични прояви с цел споделянето им с други членове на общността се извършва главно посредством мобилните телефони, които са лесно преносими и достъпни.
Може би най-подходящи за изследване в такъв контекст биха били приложението на картографския метод на културните изследвания и етнографията на мобилния телефон, които да описват полето и неговите динамики преди да го интерпретират.
