RUNNING WITH THE DEVIL
Автор: Мила Люцканова 23 Февруари, 2009г.
| Начало на статията |
|---|
| RUNNING WITH THE DEVIL |
| Page 2 |
| Page 3 |
| Page 4 |
| Page 5 |
| Всички страници |
RUNNING WITH THE DEVIL*: ОНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХЕВИ МЕТЪЛ СУБКУЛТУРАТА
Мила Люцканова e студент в специалност „Културология”
ОНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХЕВИ МЕТЪЛ СУБКУЛТУРАТАМила Люцканова e студент в специалност „Културология"
В средата на 80-те години се появява една нова, тогава чисто младежка субкултура. Предхождана от американския работнически блус и по-късния сайкъделик рок на банди като Пинк Флойд, т.нар. metalheads или headbangers са, както самите те се определят, „шумни" и „извън системата". Те предизвикват доста широка полемика, особено в Англия (където се зараждат повечето „антисоциални" субкултури като пънк, сайкъделик рок, хеви метъл) и САЩ (където се разпространяват почти веднага). Хеви метълът е заклеймяван като дяволска, грозна и низка музика. Ранните хард рок и хеви метъл банди говорят за политика и социални проблеми, но най-вече отразяват новия attitude на младежа: Since I was born they couldn't hold me down/Another misfit kid, another burned-out town/Never played by the rules and I never really cared /My nasty reputation takes me everywhere (Skid Row, Youth gone wild, 1989).
Повечето от претендентите за първа хеви метъл банда (а те не са малко) казват, че в началото са били блусарски групи (Блек Сабат например). За това коя е първата метъл група има много версии и теории - титлата е присъждана на Алис Купър, на Blue Cheer, на Бийтълс и тяхната Helter skelter, на Judas Priest, но най-разпространеното мнение е, че „бащите" на хеви метъла са Блек Сабат с рифовете на техния китарист Тони Айоми. Самият той казва: „Тогава не сме имали представа какво ще стане. Някой журналист спомена „хеви метъл" и ние попитахме: „А, какво, какво е това?". Просто измислих няколко рифа, които всички харесаха, и после онези песни, които направихме, звучаха по-различно от всичко досега." (Цитатът е от филма Metal: A headbanger's journey от 2005 г., режисьори Сам Дън и Скот МакФедън).
Всъщност по-различният звук си има и чисто музикантско обяснение - Блек Сабат изпозлват тритонуса - интервал, състоящ се от три пълни тона и намиращ се между два други, но стабилни интервала - кварта (два и половина тона) и квинта (три и половина тона). Сравнен с интервалите от класическата хармония, той звучи незавършен, с напрежение, защото за разлика от тях е нестабилен. Така нареченият „дяволски" интервал бил бойкотиран и по-късно забранен в късното Средновековие и Ренесанса, защото бил дисонантен и звучал „опасно" и „лошо". Забраната идвала не само поради факта, че е „по-различен", а и защото това бил тонът, използван за извикването на чудовището, дявола, сатаната. Така Сабат дават началото на един нов, по-мрачен и по-тежък звук в рок музиката.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
