По повод „От линк на Линк” на Юлия Роне, сбирката на 09/04/09
Автор: Ивайло Дичев 07 Април, 2009г.
Темата за колекционера ми се вижда много важна за разбиране на този нов свят. Има един прочут текст на Зимел за колекционера, там той нарича притежанието „най-интимното отношение към предмета". Техниката ни позволява да притежаваме още по-лесно от преди нещата, всеки собственик на компютър е по определение колекционер.
Колекционерите на клипове (линкове, картинки...) си говорят с тях. Това малко ми прилича на описаното от Суифт в „Пътешествията на Гъливер - страната, в която си говорят като носят съответния предмет - искам да кажа „обувка", нося обувка и я показвам, другият иска да ми отговори „чорап", вади чорап. Въпросът е в това дали този вид общуване е същия като онзи с думите. С какво се различава?
Възходът на аматьоризма също ми се вижда централна тема тук. Част от въздействеността на тези клипове е в това,у че са лошо направени, т.е. не будят съмнение в манипулация, създават усещане за истинност. Така е станало с авангардното изкуство от началото на ХХ век - изведнъж, преситени от красивите и професионално направени неща, артистите отиват към грозно, криво, импровизирано, безсмислено, да-да..
Колекционерите на клипове (линкове, картинки...) си говорят с тях. Това малко ми прилича на описаното от Суифт в „Пътешествията на Гъливер - страната, в която си говорят като носят съответния предмет - искам да кажа „обувка", нося обувка и я показвам, другият иска да ми отговори „чорап", вади чорап. Въпросът е в това дали този вид общуване е същия като онзи с думите. С какво се различава?
Възходът на аматьоризма също ми се вижда централна тема тук. Част от въздействеността на тези клипове е в това,у че са лошо направени, т.е. не будят съмнение в манипулация, създават усещане за истинност. Така е станало с авангардното изкуство от началото на ХХ век - изведнъж, преситени от красивите и професионално направени неща, артистите отиват към грозно, криво, импровизирано, безсмислено, да-да..
| < Предишна | Следваща > |
|---|

