Направи си сам град

Кодове, графити, наркотици

Автор: Milena Aleksandrova 26 Юни, 2009г.

В градска среда погледът ежедневно минава през надписи от всякакъв характер, формално или неформално поставени на мястото им. В повечето случаи надписите са самоочевидни и са разбираеми за почти всички (реклами, обяви, съобщения), в други „таргет-групата" е ограничена до тези хора, които познават определен код (било то пасивно или като си служат с него). В случая с графитите, рефериращи към различни наркотици, тази закодираност е очевидна - при повечето става въпрос за съкращения, които повечето хора не биха разбрали:
- THC (активното вещество в марихуаната) беше най-често срещаното за мен съкращение, особено популярно в центъра. Например на врата близо до Попа:

врата по бул. Васил Левски, до БСФС: 

врата на гараж в кв. "Редута": 

или на една от сградите на бул. Патриарх Евтимий: 

Както става видимо от снимката, около съкращението THC има и други подобни съкращения, съответно то става още по-неразбираемо за случайния поглед. Често съкращенията се намират в диалог помежду си, като това сякаш е умишлено: 

Като в случая с trev става въпрос за малко по-разбираема връзка между веществото и съкращението; тук отново забелязваме такава (подлеза при 4ти км): 

На същото място откриваме и друго подобно съкращение, в случая MDMA (активното вещество в екстази): 

 А също така и неособено ясното:

Както става видно от разходката в кв. „Редута", съкращенията се използват като маркери на определени територии: 

като THC е един от няколкото такива „тагове", съответно другите нямат директна връзка с наркотици (напр. тагът sick): 

На други места се забелязват тагове, които са „прикачени" към по-голям графит: 

Но и в случая явно става въпрос за „маркиране на територия"; и двата примера се намират в близост един до друг, в ЖК „Яворов": 

Въпреки очакванията ми, при обстойната разходка из ЖК „Надежда" не бяха открити много препратки към наркотици, или пък те са били достатъчно закодирани. Една от малкото, която е, също така, достатъчно ясна сама по себе си (извинявам се за качеството на снимката): 

Въпреки това имаше 2 интересни попадения в два съседни входа:

като при първото нямаше телефонен номер.  

Един от малкото картинни графити, препращащ към (употребата на) наркотици беше този, в подлеза в ЖК „Надежда" (който очевидно представлява графит, издраскан впоследствие отгоре с въпросните "препратки"): 

 Друг, който би могъл да се отнася към употребата на халюциногенни гъби, от кв. "Редута":

В заключение бихме могли да кажем, че по софийските стени (гаражи, подлези) присъства едно разнообразие от наркотици, което най-често е закодирано и най-често се използва също така, за да маркира територия. В много редки случаи препратките са картинни, като, в случай, че са, те съдържат известна ирония.

Градът - наш и чужд

Автор: Vladislava Ninova 14 Май, 2009г.

   По природа средностатистическият българин е мърляв и разрушителен човек. Най-доброто поле за неговата изява за съжаление се оказва градското пространство, където може да прави безнаказано всичко, което му хрумне. Парадоксално е, че същият този средностатистически българин държи домът му да е в блестящо състояние и събува обувките си още пред вратата, за да не цапа килима и да спазва благоприличие, но щом излезе от дома си, забравя привидното си възпитание. В София, може би най-мръсният град в България, често можеш да срещнеш найлоново пликче, висящо от дървото, опаковка от току-що изядена вафла на тротоара, пластмасова бутилка в градинката пред блока, торба с боклук, изхвърлена през прозореца, изпочупени указателни знаци, пейки и пр. 

   Често се питам приятно ли им е на същите тези хора, сътворили целия този хаос и боклук, когато сутрин излязат от домовете си и се сблъскат с действителността. Някои се възмущават от кочината, в която живеят, плюейки по държавата и съдбата си и забравяйки, че снощи и те са си изхвърлили боклука през терасата. Други пък се чувстват добре в тази кочина и тя отдавна не им прави впечатление.

   Защо се получава така? Защо се възхищаваме на другите европейски градове, а продължаваме да се отнасяме така към своя собствен? Защо чувстваме града си като чужд, защо не го възприемаме като свой дом? Защо цапаме мястото, където живеем, вместо да го пазим и поддържаме така че да ни е приятно да живеем в него? На тези въпроси отговор трудно може да се даде. Поведението ни е парадоксално. А обстановката – отчайваща. 

   Но въпреки всичко това в града ни се забелязват и признаци, вдъхващи надежда, че все пак има хора, макар и малко, които не рушат, а създават. Хора, които възприемат града си като свой дом и които се стараят да го направят по-добър. Честно казано, става ми приятно, когато в междублоковите пространства, като контраст на разрухата и разпръснатите навсякъде боклуци, видя старателно създадени градинки с боядисани във весели цветове гуми или части от тръби, превърнати в саксии; с ограда от боядисани плочи за паваж; грижливо засадени (и все още неизскубани) цветя; украсени с коледни играчки борчета, красиви мартреници, окичени по входовете по случай Баба Марта и т.н.

   Някои хора до такава степен считат пространството пред блока като част от дома си, че създават и удобни условия за хапване и пийване със съседите. Ето защо самоделните масички и пейки са честа гледка. 

   По време на „изследването” си, в една градинка срещнах дори саморъчно изкована къща за гълъби, украсена с шарени пластмасови чинии – център на вниманието на обитателите на околните входове. 

   А ето как хора бяха украсили един най-обикновен платен паркинг за коли. Шарени огради, боядисани гуми, а на входа тържествено те посреща европейското знаме.

   Ето пък каква градинка са си сглобили непосредствено до паркинга жителите на околните блокове.

   Този феномен може да бъде тълкуван по най-различни начини. Държавата не се грижи за облагородяването на междублоковите пространства и най-вероятно тези хора се принуждават да го правят сами. В повечето случаи опитите на хората да разкрасят околната среда изглеждат трогателно наивни и често лишени от вкус. Затова мнозина се отнасят с насмешка към тези действия. Но независимо от всичко, мен лично тази гражданска активност ме радва. Поне се успокоявам, че все още има хора, които вместо да рушат, градят.  Простичко, наивно, според вкуса и възможностите си.

Хол в градината

Автор: Valentina Dimitrova 10 Май, 2009г.

Дори и в кварталите на града, където няма дворове, хората се опитват да създадат пространства, които да им позволяват да прекарват повече време навън. Това най-често са само няколко пейки с маса, които обаче сякаш заместват хола и каненето на гости.

За да се придаде уют и автентичност на мястото, може да се използват какви ли не средства. Например „произведение на изкуството" за украса или стар телевизор за стол.

Понякога холовете в градината имат дори ток, за да се гледа телевизия или дори да се направи купон с музика. Тук до скоро е имало стар телевизор, който някой е откраднал. 

Съществуват дори места, където „холът" е завзел целия заден двор на кооперацията. Беседката е оградена и достъпът до нея е ограничен. Този заден двор прилича на вилно място с тента, столчета, пейки и дори камина, дърва и украса. Иззидана е и малка стена зад камината и се поддържа поляна с градина, която също е зад оградата. Това е „общият хол" на тази кооперация. 

Изглежда хората все повече се опитват да пренесат живота си навън, като си построят лично място в публичното пространство. Статутът на това място винаги остава особен, защото уж всеки е добре дошъл, но само ако спазва „правилата" на създателите. Към тези места се проявява особено чувство на принадлежност, особено ако те са непосредствено под прозорците на създателите. В крайна сметка тези публични пространства се оказват до голяма степен частни и новодошлите рядко могат да се възползват от тях.  

'кофи-guide' (3)

Автор: Vanya Grozdanova 01 Май, 2009г.

 ...

 :) понякога и по-семпло:                        

Забавно е да срещнеш  някоя от  'оживелите':

Тези са ми любими!

Драсканиците  провокират и недоволни паркови  'очистители'  грижливо да се включват в оцветяването (по свой начин) - пребоядисвайки!   

Но, графитите са като гъбки:'след боя'- никнат   

А когато ги няма общинските, или поне традиционните - творческата дейност при кофите избликва и от друга страна:

Така че - 'естетическата революция' при кофите вече е в ход!    Enjoy :)          

'кофи-guide' (2)

Автор: Vanya Grozdanova 01 Май, 2009г.

 ...

- да споделиш емоция                        

                                     -или 'факт'

Някои са претрансформирани и в поле за изява на пристрастия:   

Други допълват 'платното' на картинната графити мозайка:

...

(следва продължение)

'кофи-guide' (1)

Автор: Vanya Grozdanova 01 Май, 2009г.

Започвам с класиката: колоритно-разбитите, катурнати типажи

И все пак - влизащи в употреба

Дори професионална*:

(*естествено, характеристиката потенциално е заложена у всяка една)

Колкото и традиционни да са в представите ни, всяка една е особена и уникална!

Наред с тях обаче ненадейно и непрестанно изникват екземпляри от нов тип: 'експресивно-символистичните' -

Появата им очевидно се дължи на различни стимули:

-дали за да подпишеш себе си

-или някой друг

Прочетете още: 'кофи-guide' (1)

Самодейния комплекс на чичо Тони в Младост 4.

Автор: Ивайло Дичев 20 Април, 2009г.

Самодейния комплекс на чичо Тони

Автор: Ивайло Дичев 20 Април, 2009г.

Мястото се нарича „Параклиса", доколкото най-известнен е станал именно той.За следобеда, който прекарахме, там поне двайсет души минаха да запалят свещи и чичо Тони трябваше да го презареди със свещи. Параклисът бил открит от 5 свещеника преди две години, нарекли го „св. Георгий Победоносец" заради това, че точно в деня на откриването умрял един свещеник от блока, който се казвал Георги. (На въпроса дали е вярващ, той каза: прави си сметката какво съм направил за вярата и какво други са направили.)

В блока през 1982 се заселват служители и офицери от Строителни войски, самият той на по-ниска позиция, в един момент се ядосва и се отказва. Този професионален профил дава идея за това как се справя с нещата - не само че умее да работи, но и успява да се снабдява с всякакви материали, най-често изхвърлени. Например вижда плочки за хвърляне, извадени от тротоара, взима ги, прави плочник. Намира железа - прави мостчето на въздишките (нищо, че няма вода под него). Колко жалко, че не се е сетил да развие някаква екоидеология на рисайклинг!

Както се вижда, човекът е уредил добре и собствения си дом, колоните гледал от Народното събрание, също така от Москва.

Нещата се преливат - например изолацията, която е направил за апартамента си, става основата на паното с Вазов, за поука на децата.
Впрочем пред това пано седяха някои от враговете му, един от които демонстративно се премести, за да не бъде сниман (този най-отдясно). Очевидно ги дразни огромната медийна слава на чичо Тони (няма медия, която да не го е интервюирала и той е развил техника на говорене пред микрофон, на която някои могат да завидят).
Тони каза, че тези хора те просто са мързеливи, нищо не правят и затова се дразнят на активни хора с идеи. Това че той не пие, даже и кафе и не се вълнува от футбол вероятно не улеснява контактите с тези хора.

Всъщност първото, с което чичо Тони се прочува, е малкия етнографски кът точно пред прозорците на партерния му апартамент.

Бабрекюто е важен център на социалния живот. Тук се събират и хора от околните блокове, канеха се вечерта пак да празнуват. Пейките също се правят и поддържат от Чичо Тони, една дървена батерия от кабели, която беше докарал отнякъде, показваше откъде се снабдява с дъски. Зад седящите е стeн-таблото, където в момента бяха окачени некролози и една пропагандна листовка на партията на Яне Янев.

Най-удивителни са двете скулптури, които чичо Тони е докарал тук, боядисал (в бяло и в златисто), закърпил ги почти като антични статуи и монтирал на бетонни пиедестали: народна певица и съветски войн с гъдулка.

Това било във времето, когато всичко се рушало, намерил ги закопани някъде в земята, изровил и пр.

Разбира се не знае кой им е авторът, кога са направени - на постамента я има датата на донасянето им.

Трогателно е, че на всяка от творбите някой, май самият той, е закачил мартениците си.

Чичо Тони не е бил комунист, но пък е членувал в БЗНС - ако правилно разбрах, трябвало да чака дядо му да умре, за да се отвори място в организацията на селото. Разочарован е от всичко, което става, от това, че самите комунисти почнали да рушат всичко.
Всъщност историята му не е чак токова безпроблемна - непрекъснато се бори с общината или с доноси от съседи за това, което прави - че строи без план и разрешение, прокарва пътеки, огражда публични терени. Стигал е в средата на 90те до следствие. Други го мислят просто за луд - с 350 лева пенсия да работи за този, дето духа!

Спасението му обикновено идва от най-високо място. Камината в кухнята му (освен с Дева Мария) е окичена със снимки на президента Първанов, който лично му е надписал една от тях.

 Той го подкрепя за това, че се бори за българското, вее знамена. В друга ситуация го е подкрепил лично Божидар Димитров. Изобщо медийната слава го прави особен, не само му начесва самочувствието, но пречи на чиновниците от общината да го спират.

Всичко е в дати: чичо Тони явно мисли за историята. Но има и момент на цивилизоване - табелите да се пази чисто, забележките, които прави, когато някой хвърля боклук на земята, ако щете - реферската свирка, която държи в джоба си, за да дисциплинира децата.

Освен люлки и игрище, чичо Тони е направил за децата изкуствено хълмче - просто е взел един пясък, изваден от НДК и го донесъл тук с приятели. В момента децата практикуват акробатически скокове от върха му, през зимата пък се пързалят. За този пясък си имал страшни главоболия, обвинили го, че пясъкът е... радиоактивен, идвали да мерят радиацията.
На въпроса какво ще стане, ако решат да реституират междублоковото пространство и обезсмислят неговата спортна площадка, чичо Тони енигматично казва, че са се подготвили.

Не е много ясно доколко го подкрепят останалите съкварталци. Все се появява някой, който помогнал - една нарисувала детски рисунки до градинката, друг докарал цимент, синът и приятелите му играели ролята на охрана. От друга страна непрекъснато доноси, мързел, българска работа.

Един от обитателите на блока например по стар български обичай е оградил парцелче пред прозореца си и е пуснал асма до собствения си балкон.

Чичо Тони не се възмущава от това, важното е да се работи, да се садят цветя и тъй нататък - а дали ще е общо или частно е все едно. Всъщност в този самодеен комплекс именно тази разлика е поизчезнала - хората седят по чехли на барбекюто, на връщане от магазина палят свещ, наглеждат децата от балкона. 

Графити

Автор: Yana Ivanova 17 Април, 2009г.

 знак на протест

знак на присмех

знак на артистичност

дори се подиграват с така наречените обществени ценности.

Тема на графитите са конкретни политически фигури
  

актуални събития от града

или просто нормални ежедневни гледки.

Графити

Автор: Adriana Andreeva 17 Април, 2009г.

Всички забелязваме как в последните години в София изниква все по-често и все по-изразително фономенът на стрийт изкуството-графити.

Сякаш интересен обект за този вид творци напоследък е рибата. Дали изразяващи своята символика на стихийност, обновление и плодородие, или нещо друго, рибите се явяват в различни форми и настроения.

 Някои от изплувалите изпод спрейовете риби изглеждат привидно спокойни и дружелюбни.

Други дори сякаш в хипарски дух пушат марихуана. 

Някои толкова са се слели със съответната инфраструктурна единица, че са приели двуизмерен вариант с възможност за гледка от различни перспективи.

Противно на изброените до сега има представители, които ронят сълзи.

За да продължат настъпилата отрицателна прогресия идват тези риби, които са злонамерени и целят да сплашат зрителя.

 Освен всички изброени до сега се срещат и представители, които някои дори не биха нарекли риби, но внимателното съзерцание ни води до асоциация за риба.

Каквото и да изразяват, те сякаш ни напомнят за огромния, пъсър и разнообразен аквариум, в който живеем. За различните цветове, форми, настроения, специфики, характери и поведения, от които сме заобиколени. Най-вероятно и за самите нас в даден момент.