Архив
Кодове, графити, наркотици
Автор: Milena Aleksandrova 26 Юни, 2009г.
В градска среда погледът ежедневно минава през надписи от всякакъв характер, формално или неформално поставени на мястото им. В повечето случаи надписите са самоочевидни и са разбираеми за почти всички (реклами, обяви, съобщения), в други „таргет-групата" е ограничена до тези хора, които познават определен код (било то пасивно или като си служат с него). В случая с графитите, рефериращи към различни наркотици, тази закодираност е очевидна - при повечето става въпрос за съкращения, които повечето хора не биха разбрали:
- THC (активното вещество в марихуаната) беше най-често срещаното за мен съкращение, особено популярно в центъра. Например на врата близо до Попа:
врата по бул. Васил Левски, до БСФС:
врата на гараж в кв. "Редута":
или на една от сградите на бул. Патриарх Евтимий:
Както става видимо от снимката, около съкращението THC има и други подобни съкращения, съответно то става още по-неразбираемо за случайния поглед. Често съкращенията се намират в диалог помежду си, като това сякаш е умишлено:
Като в случая с trev става въпрос за малко по-разбираема връзка между веществото и съкращението; тук отново забелязваме такава (подлеза при 4ти км):
На същото място откриваме и друго подобно съкращение, в случая MDMA (активното вещество в екстази):
А също така и неособено ясното:
Както става видно от разходката в кв. „Редута", съкращенията се използват като маркери на определени територии:
като THC е един от няколкото такива „тагове", съответно другите нямат директна връзка с наркотици (напр. тагът sick):
На други места се забелязват тагове, които са „прикачени" към по-голям графит:
Но и в случая явно става въпрос за „маркиране на територия"; и двата примера се намират в близост един до друг, в ЖК „Яворов":
Въпреки очакванията ми, при обстойната разходка из ЖК „Надежда" не бяха открити много препратки към наркотици, или пък те са били достатъчно закодирани. Една от малкото, която е, също така, достатъчно ясна сама по себе си (извинявам се за качеството на снимката):
Въпреки това имаше 2 интересни попадения в два съседни входа:
като при първото нямаше телефонен номер.
Един от малкото картинни графити, препращащ към (употребата на) наркотици беше този, в подлеза в ЖК „Надежда" (който очевидно представлява графит, издраскан впоследствие отгоре с въпросните "препратки"):
Друг, който би могъл да се отнася към употребата на халюциногенни гъби, от кв. "Редута":
В заключение бихме могли да кажем, че по софийските стени (гаражи, подлези) присъства едно разнообразие от наркотици, което най-често е закодирано и най-често се използва също така, за да маркира територия. В много редки случаи препратките са картинни, като, в случай, че са, те съдържат известна ирония.
What does globalization look like? Presentation by Luchezar Boyadjiev (Sofia)
Автор: Красимир Терзиев 04 Април, 2009г.
What does globalization look like?
22.05.2009, Friday, 18:00 - 18:50
The presentation and talk will explore the notion of urban visuality in the era of globalization. Though in fact some analysts claim that a process of de-globalization has actually started in recent months, the urban interface of cities all over the world displays similar features of how global processes in economy and ways of life are being configured for local consumption - visual and otherwise. Based on some of my works from the last 3-5 years, such as "Billboard Heaven" (2006-2009), "Don't mess with my Tutu!" (2008-2009), "Double Take(s) - interfacing cities" (2006-2009), and "At night all squares are Red: Moscow - a brave new world", (2007) among others, the talk will make a notional case for the visual melt-down of borders on the level of urban environments.
Прочетете още: What does globalization look like? Presentation by Luchezar Boyadjiev (Sofia)
Курсови работи
Автор: Зорница Ангелова 16 Януари, 2009г.
Терен в Белене
Автор: Зорница Ангелова 21 Юли, 2009г.
Градска идентичност и колективна памет: случаят Белене
Едва ли има град в България, върху който да тегне толкова тежко петно от комунистическия период. Стане ли дума за Белене всеки се сеща за лагера. Въпреки това за него в града рядко се говори макар повечето възрастни хора тук по един или друг начин са се препитавали благодарение на него. Няма политики на възпоменание, да не говорим за граждански дебат. Темата е изтласкана в колективното несъзнавано като несправедлива обида, за която месните хора несправедливо трябва да отговарят. Наред с това гр. Белене в последните години живее с мечтата за новата атомна електроцентрала - единственият „национален обект" от времето на прехода. Двусмисленият характер на този проект също буди размисли - все пак една ядрена централа не е най-доброто, което може да се случи на едно население. Вероятно еуфоричното и безрезервно хвърляне към нея има за цел да прикрие травмата от лагера, легнала върху идентичността на тази малък български град. Същевременно тази ситуация дава тласък на екологично съзнание и активизира дейността на екологични организации през последните години, особено след създаването на природен парк "Персина" през 2002 г.
Проектът продължава традициите на школите по градска антропология, провеждани вече 6 години от магистърската програма по Културна антропология, в които се съчетава преподаване и изследване с участието на студенти, докторанти и преподаватели. В центъра на работата са парадоксите, свързани с преработването на травматичното минало и търсенето на образ на града, адекватен на съвременния свят. Наред с лагера и централата тук ще влезе темата за границата, която бележи местната култура, католическата общност, миграцията и т.н.
Семинар “Нови млади и нови медии” - 30.06.2009
Автор: Ния Нейкова 29 Юни, 2009г.
Семинар “Нови млади и нови медии” - 30.06.2009 (17.00 ч., 410 зала, 1 бл.)
Прожекция и дискусия около филма THIS IS ENGLAND
Режисьор:
Шейн
Мидоус
Сценарист: Шейн
Мидоус
Произход:
Великобритания
Година: 2006
С участието на:
Андрю
Шим;
Вики
Маклюър;
Джо
Хартли;
Стивън
Греъм;
Томас
Търгуус
Прочетете още: Семинар “Нови млади и нови медии” - 30.06.2009
Градът - наш и чужд
Автор: Vladislava Ninova 14 Май, 2009г.
По природа средностатистическият българин е мърляв и разрушителен човек. Най-доброто поле за неговата изява за съжаление се оказва градското пространство, където може да прави безнаказано всичко, което му хрумне. Парадоксално е, че същият този средностатистически българин държи домът му да е в блестящо състояние и събува обувките си още пред вратата, за да не цапа килима и да спазва благоприличие, но щом излезе от дома си, забравя привидното си възпитание. В София, може би най-мръсният град в България, често можеш да срещнеш найлоново пликче, висящо от дървото, опаковка от току-що изядена вафла на тротоара, пластмасова бутилка в градинката пред блока, торба с боклук, изхвърлена през прозореца, изпочупени указателни знаци, пейки и пр.
Често се питам приятно ли им е на същите тези хора, сътворили целия този хаос и боклук, когато сутрин излязат от домовете си и се сблъскат с действителността. Някои се възмущават от кочината, в която живеят, плюейки по държавата и съдбата си и забравяйки, че снощи и те са си изхвърлили боклука през терасата. Други пък се чувстват добре в тази кочина и тя отдавна не им прави впечатление.
Защо се получава така? Защо се възхищаваме на другите европейски градове, а продължаваме да се отнасяме така към своя собствен? Защо чувстваме града си като чужд, защо не го възприемаме като свой дом? Защо цапаме мястото, където живеем, вместо да го пазим и поддържаме така че да ни е приятно да живеем в него? На тези въпроси отговор трудно може да се даде. Поведението ни е парадоксално. А обстановката – отчайваща.
Но въпреки всичко това в града ни се забелязват и признаци, вдъхващи надежда, че все пак има хора, макар и малко, които не рушат, а създават. Хора, които възприемат града си като свой дом и които се стараят да го направят по-добър. Честно казано, става ми приятно, когато в междублоковите пространства, като контраст на разрухата и разпръснатите навсякъде боклуци, видя старателно създадени градинки с боядисани във весели цветове гуми или части от тръби, превърнати в саксии; с ограда от боядисани плочи за паваж; грижливо засадени (и все още неизскубани) цветя; украсени с коледни играчки борчета, красиви мартреници, окичени по входовете по случай Баба Марта и т.н.
Някои хора до такава степен считат пространството пред блока като част от дома си, че създават и удобни условия за хапване и пийване със съседите. Ето защо самоделните масички и пейки са честа гледка.
По време на „изследването” си, в една градинка срещнах дори саморъчно изкована къща за гълъби, украсена с шарени пластмасови чинии – център на вниманието на обитателите на околните входове.
А ето как хора бяха украсили един най-обикновен платен паркинг за коли. Шарени огради, боядисани гуми, а на входа тържествено те посреща европейското знаме.
Ето пък каква градинка са си сглобили непосредствено до паркинга жителите на околните блокове.
Този феномен може да бъде тълкуван по най-различни начини. Държавата не се грижи за облагородяването на междублоковите пространства и най-вероятно тези хора се принуждават да го правят сами. В повечето случаи опитите на хората да разкрасят околната среда изглеждат трогателно наивни и често лишени от вкус. Затова мнозина се отнасят с насмешка към тези действия. Но независимо от всичко, мен лично тази гражданска активност ме радва. Поне се успокоявам, че все още има хора, които вместо да рушат, градят. Простичко, наивно, според вкуса и възможностите си.
Place After Place. Presentation by Ergin Cavusog lu (London)
Автор: Красимир Терзиев 03 Април, 2009г.
‘Place After Place’
21.05.2009, Thursday, 18:00 - 18:50
The presentation will address the broader themes of ‘places of departure’ and ‘mobile transitions’. Central to my practice are concepts and themes that probe the notion of place, which I have been exploring in my recent multiple and single channel video installations. The works centre on ideas of ephemerality, rhythm, transience and mobility. Point of Departure and Adrift examine the different registers of mobility looking at the conception of progressive sense of place, the notion of borders and journeys from a multitude of perspectives. Quintet Without Borders and Tahtakale explore patterns of ‘social spaces’, and have their emphasis on the socio-political human landscape of mobile cultures. The works also point at the rhythm analysis and the specificity of geographies. They are intended to be elicit and poetic representations exposing the boundaries of urban life.
Ergin Çavuşoğlu, 'Tahtakale', four channel video installation, four channel sound, Haunch of Venison, London, 2004, copyright the artist
Прочетете още: Place After Place. Presentation by Ergin Cavusog lu (London)
ВИРТУАЛНОТО ПОКОЛЕНИЕ. КОИ СМЕ НИЕ? Видео документация
Автор: Красимир Терзиев 24 Юни, 2009г.
Дебат в Червената къща, 09.06.2009 г., 19.00 ч.
Видео документация от събитието:
Флаш видео (Flash Player v.8) общо времетраене: 53 мин.
Прочетете още: ВИРТУАЛНОТО ПОКОЛЕНИЕ. КОИ СМЕ НИЕ? Видео документация
Presentation by Sean Snyder (Kyiv/Tokyo)
Автор: Красимир Терзиев 11 Май, 2009г.
Sean Snyder (Kyiv/Tokyo) will discuss representation in various political, economic and cultural conditions. Using a series of examples, from the use of software and cut-and-paste iconography in the former Soviet Union, to representations of the west in late-Peristroika Soviet film and publications, he will propose that the use of images is often deceptively assumed to penetrate borders.
Още статии...
Стр. 1 oт 3
«НачалоПредишна123СледващаКрай»